Христо Милетов :  На гости при нас е един от

Христо Милетов:   На посетители при нас е един от най-емблематичните треньори в България и един от моите обичани футболисти. Един човек, който може да даде доста на българския футбол и към този момент го дава дълги години. При мен на посетители е Илиян Илиев!

Здравейте, господин Илиев, ще стартира от там, че Вие сте кадър на варненския “Черно море ”, тук стартира Вашата кариера и сте ученик на Спортно учебно заведение “Георги Бенковски ”, като сега на кандидатстването Ви сте били 200 деца за 12 места по Ваши думи. Защо тогава е имало толкоз доста интерес към футбола и въобще към спорта, а в този момент мъчно вкарваме децата в залите и по стадионите?

Илиан Илиев: Благодаря за поканата на първо място! Така беше, в спортно учебно заведение тогава освен кандидатствахме доста хора, само че и беше наложително да аплайваме по два спорта. Искаха всички по това време да сме всестранно развити персони и трябваше да покажеш, че си кадърен. Аз аплайвах и битка и там желаеха да ме одобряват, само че избрах футбола. Този въпрос, който ми задавате, знаете и самичък отговора. В момента има още извънредно доста други занимания и децата имат доста цели, а преди трябваше да си научиш и да бягаш да играеш на улицата. Докато в този момент самото слизане на някои от децата пред блока или пред къщата да играят е мъчно, пък какво остава да отделят един или два часа да спортуват. Знаем че и доста родители желаят децата им да се развиват в други насоки, да вървят на езици, на цигулка, на пияно, на доста неща. Което не е неприятно също, има доста неща, с които децата могат да се занимават, само че тогава на улицата един играеше футбол, другия хандбал, трети волейбол и по тази причина имаше подобен напор към спортни учебни заведения и освен. Тогава имаше спортни паралелки. Ако нямаше паралелка за Черно море от един набор в Спортното, тъй като тогава се редуваха - две години влизаха деца от Черно море, две години - от Спартак. И както при мен - `68 и `69 набор бяхме от Черно море и бяхме в спортно учебно заведение, то момчетата от Спартак бяха в специфични спортни паралелки в други учебни заведения. 

Христо Милетов: Вече много години, детско- юношеската школа на Черно море е една от най-хубавите в България, да не споделям най-хубавата. През последните години имена като Мартин Минчев, Виктор Попов, Николай Златев произлязоха от тази школа и бяха или към момента са част от мъжкия тим на ПФК “Черно море ”(б.а. Мартин Минчев мина от Черно море в Спарта Прага), както и от националните тимове на България в другите възрасти. Това са все деца, приключили елитни гимназии във Варна. По-лесно ли се работи с такива деца?

Илиан Илиев: Не единствено те - тук загатваме и Илиян Илиев младши, Иван Дюлгеров, Марто Дичев, Денислав Ангелов, Мартин Милушев, Вили Василев. И още много деца излязоха от нашата школа, защото при нас се работи добре с подрастващите, нищо че към момента нямаме съвършените условия за работа. И излизат от Школата, само че е и доста значимо да им се даде късмет. И преди години е имало много надарени деца, само че не е било такава цел на клуба и по тази причина не са вкарвали деца в мъжкия тим. Сега, откогато се върнахме във Варна с Петьо Костадинов преди пет години, ще станат пет години другия месец, една от концепциите ни е тази - че ще дадем късмет да играят в мъжкия тим, дай Боже да има гении. Тъй като ние двамата, а и всички родители знаят какво е детето ти да учи до един 13ч, би трябвало след това да е 15ч да е на подготвителната база в другия завършек на града. Навръщане да хванеш най-голямото запушване на Аспарухов мост и по какъв начин всеки ден тези деца пътуват през целия град с рейсовете. Всички тези старания не че би трябвало да бъдат възнаградени, а по-скоро по-малките в школата да видят, че целият този труд отвън учебно заведение си заслужава, всички ограничения, на които се подлагат си заслужават. Затова освен че са ни качествени децата, а и ще даваме повече шансове на момчетата от школата. И го вършим! Добре е, че някои от тях съумяха да се възползват от това нещо, други не толкоз. Надяваме се тези, които идват от долу да последват образеца на сполучливо осъществилите се. 

Христо Милетов: Вашата спортна кариера минава през Левски, където играете в един необикновено мощен тим, с доста запаметяващи се имена. Част сте от едни от най-славните мачове на Вечното глъбини. Ако не се неистина, първият Ви гол за Левски е в мач с ЦСКА, в който мач побеждавате със 7-1. Каква е атмосферата по това време? 

Илиан Илиев: Да Ви кажа, като атмосфера не беше доста по-различна. Идваха много хора на стадиона и в този момент е по този начин. Първият ми гол беше когато ги победихме с 2-1. Ставаха хубави мачове, само че мисля че преди напрежението от възможна загуба беше по-малко. Тъй като в този момент има доста медийно внимание, доста средства за всеобща информация. Сега футболистите четат из уеб страниците и обществените мрежи упованията на почитателите и от време на време това им изиграва неприятна смешка и Дербитата стават доста нервни. Не единствено в София, а в цяла България. При нас преди нямаше такова напрежение, имаше естествено голямо предпочитание да се победи и го правихме за момента.  

Христо Милетов: Вие сте първият и единствен българин играл в португалския гранд Бенфика. Как се справихте с това прекосяване и тръгване от България към Португалия? 

Илиан Илиев : Тогава беше една концепция по-трудно. Имаше Желязната завеса до едно време, след това се отвориха малко нещата, само че отново нямахме такива благоприятни условия за връзка със западния футбол. И първоначално имаше един интервал не на стъписване, а по- скоро на акомодация, на оглеждане. Но след време, като видиш че нещата не са толкоз разнообразни от България всичко си идва на място. 

Христо Милетов : След Бенфика се завръщате и играете в България, Турция, Гърция. След няколко години се завръщате още веднъж в Поргугалия, като от предстоят Ви в Маритино са най-ясните ми мемоари за Вас. За Вас това ли са най-хубавите ви години като футболист?

Илиан Илиев: Като се прибрах от Бенфика, 6 месеца бях в Славия, по-късно АЕК, Бурса, като след АЕК и  Световното състезание през 1998 година отпътувах за Маритимо. Да, може да се каже, че на Мадейра бяха най-спокойните години, защото и към този момент бях на 31 години. Бях по-спокоен, по-улегнал, към този момент татко и на две деца и нещата минаха доста гладно. Но в действителност може би сте прав, че бяха най-постоянните три години и дали поради опита, дали поради нещо друго, демонстрирах най-хубавото от това, което съм учил през годините като футболист. 

Христо Милетов : Смятате ли, че можехте да играете на още по-високо европейско равнище? В диалог с наши общи познати, хората считат, че Вие сте имали потенциала да играете и в тимове от Испания, даже и в тогава най-силното състезание - Италия. 

Илиан Илиев: На първо място - не би трябвало да се съжалява за нищо. Второ - в интервала ми в Бенфика, имах оферти от немски и испански тимове, просто тогава управлението не ги одобри. Преди беше доста мъчно да излезеш в чужбина и да играеш в тимове, където има ограничавания за играчи отвън Европейския съюз. В Бенфика бяхме 9 играча отвън Европейски Съюз, а имаха право да играят единствено 3. Преминаването в Англия тези години беше доста по-трудно от в този момент, не че в този момент е елементарно. Така че сигурно сме имали качествата да играем за непознати тимове. Но не би трябвало да съжаляваме за нищо. Трябва с младежите около нас и с нашите препоръки да помогнем те да не позволен грешките на растежа. Спомням си, че от Бенфика аз си потеглих откакто самичък си платих с цел да мога да го направя. Исках да съм част от националния тим и трябваше да играя в клуба. Тогавашният треньор на Бенфика Мануел Жозе не ни вземаше трима-четирима индивида в подготвителния развой, трябваше да упражняваме настрана. Така се получи, че три седмици откакто си разтрогнах контракта, всички играчи отвън тима ги върнаха. Може би тези три седмици можеха да наклонят кариерата ми в друга посока. Аз бях пред преподписване с Бенфика - от три, щеше да стане шест годишен. Но тези неща никой не може да каже какво е можело да се случи. Казвам го, че тогава нямаше кой да ми даде съвет “Изчакай, не бързай ”. Но това са неща, които сме позволили и в този момент ги отчитаме като неточности с това, което съм направил. Но пък съм спечелил други неща - другарства или опит в други тимове - неща, които са ми останали за цялостен живот.